Караш товарен кораб през секторите към Границата. Вълната е зад теб и не спира, така че и ти не можеш.

Боят върви в реално време и спира, когато натиснеш пауза. Захранването е недостатъчно: две деления в щитовете са един слой, и този слой го отнемаш от оръдията. Пожарът се разпространява от отсек до отсек, пробойната пуска въздуха, екипажът се учи в работата.

Секторът води собствена война: Корпорацията и Свободните взимат фарове един от друг без теб. Къде стои фронтът определя цената на товара, кой те среща в тъмнината и дали патрулът изобщо ще говори с теб.

Шепа колонисти на планета на ръба на Вълната. Задачата е да издържат и да вдигнат скокомерния фар, преди Вълната да покрие планетата. Тогава куриерът ги взема нататък към следващата.

Не управляваш хората поединично. Ти размерваш къде да копаят, какво да секат, какво да ловуват и какво да строят, а колонистите си взимат работата сами, ядат, спят и се умориват. Нощем идват създания. Прогнозата казва колко и откъде; привечер хората сами отиват в убежището и удрят създанията отвътре през вратата. От орбита куриерът помага с товар и огън.

Един пробег е три планети по 45–90 минути всяка, всяка по-жестока от предишната. Може и да останеш на една планета без Вълната и без фар и да копаеш и строиш колкото искаш.

Планета, която Вълната вече е изтрила: пътища, горички, хора, паметта за тях. Останал е фар и пазител, който ходи около него по кръг.

Пазителят ходи и се бие сам. Ти си паметта му: слагаш върху празнотата карти на места, които той си спомня. Местата дават здраве, лечение и ресурси, но пораждат създания, а от създанията падат екипировка и нови карти. Всяка примка светът става по-жесток. Когато спомените са пълни, вестител на Вълната идва към фара. Отстъплението в лагера при фара пази целия плячка; на пътя — само част от нея.

Между експедициите има лагер: сгради, класове, тестето, хора и спътник. Пет глави, четирима пазители, 29 карти на места, закони на примката, мутации и комплекти екипировка в късната игра.

Станция-ковчег. Нейният ИИ, Надзирателят, е създал лабиринт-изпитание и седи в сърцето му. Ти си сбоен ИИ с тълпа хора.

Хората искат храна. Предметът в ръката на някой е класът му: дай щит и ще държи строя, дай аптечка и ще лекува. Ти избираш пътя през стаите на всяко ниво; боят върви сам и ти даваш една-две команди в него. На олтарите Надзирателят предлага сделки, на пазара има храна и екипировка.

Четири нива. Пазителят на третото е самият Надзирател. Зад него пътят се разделя към ниво IV: Машинната зала или Реактора на Вълната, всеки със собствен страж на ядрото; победата е отвъд.

Избягал сгустък на Вълната изяжда хората и оборудването на Надзирателя, расте, мутира и пълзи етаж по етаж към самия него.

Можеш да погълнеш всеки, който е по-малък от теб или ранен; зелена стрелка ги отбелязва. Предметите на пода стават органи, а два еднакви се сливат в един по-силен. Охраната стреля, огнехвъргачите горят, дроновете и кулите никога не спят. Стрелецът първо мери: червената линия се вижда предварително, затова настрани или се хвърли. Всеки етаж има пет стаи и бос, по-здрав колкото по-надолу слизаш. Седем етажа на лабораторията и Надзирателят в края.

Между пробезите има ваната: памет, подобрения, форми на сгъстъка, дневник на всички изядени по име, залози и пробег на деня.

Капчица от Сгъстъка седи на ръба на екрана или раздела ти и плясва с лапичка по перваза на всяко натискане на клавиш и кликване. Докато остане отворена, кутиите се трупат.

В кутиите има шапки, облици, фонове и искри на докосване с различна редкост. Дубликатите стават искри, а с искри в „Търговия" се взима липсващото. Капчицата заспива, когато си тръгнеш, и се събужда, когато се върнеш.

Три часа след Вълната фарът на станция „Възел-7" угасна. Градът до товарния док бе евакуиран по списък — твоето име не е в него.

Градът е отворен: магазин, аптека, поща, гараж, подстанция, работилница, склад, гарата. Угаслите — бившият екип — ходят по старите си маршрути, вървят към светлина и шум. Намери три части на фара, вземи ключ-картата от вестителя и вдигни фара — или пусни генератора в пазачницата и остани.

Ранна версия 0.3: много неща все още се променят.

Селището „Отпадъци" живее до мъртъв фар. Миньор слиза за светлокамък — сърцето на жилата съвсем на дъното, отвъд шест пласта.

Лампата угасва и чантата натежава; горе магазините купуват рудата и продават свредел, кука, взривни заряди и джетпак, които отварят нови пътеки. Колос чака на дъното.

Ранна версия: много неща все още се променят.

Станция „Отрязък" до мъртъв фар. Корпорацията е издала сметка на оставените за място в последния совалка, а единственото нещо, което плаща скрап, е жребийната машина — старият апарат на екипа.

Завъртай барабаните, задръж и побутай ги, отнеси печалбата до касата. Три „Тишини" наведнъж и машината тегли жребий: един от екипа изчезва завинаги. Осем смени, два изхода: да излетиш с дълг или да останеш и да запалиш фара.

Ранна версия 0.2; играбилна на английски, руски и още десет езика.